Тайнствена сила, магически странна,
неземна сякаш си усмивка лунна...
С тънък ли сърп в душата ми драсваш
или с финен почерк калиграфен
посяваш нива - покълва щастие,
от дом прокуден - син завръщаш...
Защо, защо малко се позабави,
много се скита - малко повика...
Все подтичваш с подкупна илюзия
без умора в гонитбата си люта,
в сезонни настроения повтаряна
и тръпнещо танцуваща в окръжност... ...