Тайнствена сила
неземна сякаш си усмивка лунна...
С тънък ли сърп в душата ми драсваш
или с финен почерк калиграфен
посяваш нива - покълва щастие,
от дом прокуден - син завръщаш...
Защо, защо малко се позабави,
много се скита - малко повика...
Все подтичваш с подкупна илюзия
без умора в гонитбата си люта,
в сезонни настроения повтаряна
и тръпнещо танцуваща в окръжност...
Дали, дали заради мен се завърна
да не живея никога посърнала...
Тайнствена сила на битие земно,
мистерия - благословена...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариола Томова Все права защищены