Тайнство


И отново си мисля за тебе, Любими..
И отново въздишам във мрак озарен.
Пиша по листа заглъхнали рими
и прегръщат се весели багри у мен.

Тази вечер е толкова мека и бистра,
а разлистени клони протягат ръце,
с мила усмивка Луната сребристра
на мойте мисли и пориви дава криле.

Дали защото си мисля за тебе, Любими?...
Смълчан и възкръснал във мрак озарен.
Рисувам по листа политнали рими
и се кръстят лазурни сияния в мен.


Лъчиста