24.03.2013 г., 19:07  

Тайнство

824 0 0

Тайнство


И отново си мисля за тебе, Любими..
И отново въздишам във мрак озарен.
Пиша по листа заглъхнали рими
и прегръщат се весели багри у мен.

Тази вечер е толкова мека и бистра,
а разлистени клони протягат ръце,
с мила усмивка Луната сребристра
на мойте мисли и пориви дава криле.

Дали защото си мисля за тебе, Любими?...
Смълчан и възкръснал във мрак озарен.
Рисувам по листа политнали рими
и се кръстят лазурни сияния в мен.


Лъчиста

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ЛЪЧИСТА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...