Mar 24, 2013, 7:07 PM  

Тайнство

  Poetry » Love
827 0 0

Тайнство


И отново си мисля за тебе, Любими..
И отново въздишам във мрак озарен.
Пиша по листа заглъхнали рими
и прегръщат се весели багри у мен.

Тази вечер е толкова мека и бистра,
а разлистени клони протягат ръце,
с мила усмивка Луната сребристра
на мойте мисли и пориви дава криле.

Дали защото си мисля за тебе, Любими?...
Смълчан и възкръснал във мрак озарен.
Рисувам по листа политнали рими
и се кръстят лазурни сияния в мен.


Лъчиста

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ЛЪЧИСТА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...