Тайнство

20 ene 2008, 19:59

Poesía » Otra

670 0 12

Като в сън, по неравния гръб на нощта
плахо стъпвам, магия закриля ме, бяла:
крехка тайна през тъмното да пренеса
съм се врекла - за слънце и ново начало.
Отмаляла, до дъно изпивам тъгата,
свойта гола невинност в зелени надежди обличам.
Тънък лъч ме целува по устните с дъх на зора,
разцъфтява в очите ми: зная, на пролет приличам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Тайнство

Искате да прочетете повече?

Propuestas