Албиция (Йорданка Гецова)
145 1598
20.01.2008 г., 19:59 ч.

Тайнство 

  Поезия » Друга
636 0 12
 

Като в сън, по неравния гръб на нощта

плахо стъпвам, магия закриля ме, бяла:

крехка тайна през тъмното да пренеса

съм се врекла - за слънце и ново начало.

 

Отмаляла, до дъно изпивам тъгата,

свойта гола невинност в зелени надежди обличам.

Тънък лъч ме целува по устните с дъх на зора,

разцъфтява в очите ми: зная, на пролет приличам.

© Йорданка Гецова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??