Jan 20, 2008, 7:59 PM

Тайнство 

  Poetry » Other
602 0 12
 

Като в сън, по неравния гръб на нощта

плахо стъпвам, магия закриля ме, бяла:

крехка тайна през тъмното да пренеса

съм се врекла - за слънце и ново начало.

 

Отмаляла, до дъно изпивам тъгата,

свойта гола невинност в зелени надежди обличам.

Тънък лъч ме целува по устните с дъх на зора,

разцъфтява в очите ми: зная, на пролет приличам.

© Йорданка Гецова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??