Jan 20, 2008, 7:59 PM

Тайнство

  Poetry » Other
817 0 12
 

Като в сън, по неравния гръб на нощта

плахо стъпвам, магия закриля ме, бяла:

крехка тайна през тъмното да пренеса

съм се врекла - за слънце и ново начало.

 

Отмаляла, до дъно изпивам тъгата,

свойта гола невинност в зелени надежди обличам.

Тънък лъч ме целува по устните с дъх на зора,

разцъфтява в очите ми: зная, на пролет приличам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йорданка Гецова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Допада ми хубавото чувство, което струи от твоите стихове!
  • Прелест, Данче!!! Магия е стихът ти!!! Поздрави!!!
  • Чудесно е, Дани!!!!Поздравявам те!!!Стиха ти е великолепен!!!Много ми хареса!!
  • Ти си... всичките сезони в едно!!!

    Бъди по-често пролетна и лятна.
    И нека в живота всеки ден
    да те целува лъч - красив и необятрен,
    а ти да разцъфтяваш като крем!
  • Пролетна и надеждна!
    Много ми хареса стиха ти Данче!
    Поздравления!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...