Тайнство
Като в сън, по неравния гръб на нощта
плахо стъпвам, магия закриля ме, бяла:
крехка тайна през тъмното да пренеса
съм се врекла - за слънце и ново начало.
Отмаляла, до дъно изпивам тъгата,
свойта гола невинност в зелени надежди обличам.
Тънък лъч ме целува по устните с дъх на зора,
разцъфтява в очите ми: зная, на пролет приличам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йорданка Гецова Все права защищены
