29 jul 2014, 22:18  

Тайнството на дъжда 

  Poesía » Del paisaje
490 0 7

В планината тръгват ветровете.
Облаците тук набират мощ.
А съединят ли се и двете,
притъмнява, сякаш че е нощ.

На полето той треви разресва
и превива клоните на две.
Мълнии зиг-заги ярки плесват,
гръм отеква в близкото дере.

Руква дъжд. И капките полето
го превръщат в локвички и кал,
и дъхти на здравец, до където
хоризонтът с облак се е слял.

А когато бурята окъпе
на нивята сетната бразда,
цветната дъга чертата дръпва
между Бог и тайнството – дъжда.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??