В планината тръгват ветровете.
Облаците тук набират мощ.
А съединят ли се и двете,
притъмнява, сякаш че е нощ.
На полето той треви разресва
и превива клоните на две.
Мълнии зиг-заги ярки плесват,
гръм отеква в близкото дере.
Руква дъжд. И капките полето
го превръщат в локвички и кал,
и дъхти на здравец, до където
хоризонтът с облак се е слял.
А когато бурята окъпе
на нивята сетната бразда,
цветната дъга чертата дръпва
между Бог и тайнството – дъжда.
© Иван Христов Todos los derechos reservados
Нарисувано с любов...
Поздравления!!!