29.07.2014 г., 22:18 ч.  

Тайнството на дъжда 

  Поезия » Пейзажна
456 0 7

В планината тръгват ветровете.
Облаците тук набират мощ.
А съединят ли се и двете,
притъмнява, сякаш че е нощ.

На полето той треви разресва
и превива клоните на две.
Мълнии зиг-заги ярки плесват,
гръм отеква в близкото дере.

Руква дъжд. И капките полето
го превръщат в локвички и кал,
и дъхти на здравец, до където
хоризонтът с облак се е слял.

А когато бурята окъпе
на нивята сетната бразда,
цветната дъга чертата дръпва
между Бог и тайнството – дъжда.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??