Така ли ще изпратиш вечерта?
Душата ти е свита от тревога,
очите ти издават празнота,
ръцете ти увисват без посока...
Събуваш уморено всеки миг,
изтръгнат от тъгата на сърцето;
в пътеката от счупени мечти
раняват натрошените парчета...
Над вярата ти пада тъмнина!
В надеждата ти чопли стара рана!
Обзема те до дъно мисълта,
че вече няма смисъл от отбрана... ...