Така ли ще изпратиш вечерта?
Така ли ще изпратиш вечерта?
Душата ти е свита от тревога,
очите ти издават празнота,
ръцете ти увисват без посока...
Събуваш уморено всеки миг,
изтръгнат от тъгата на сърцето;
в пътеката от счупени мечти
раняват натрошените парчета...
Над вярата ти пада тъмнина!
В надеждата ти чопли стара рана!
Обзема те до дъно мисълта,
че вече няма смисъл от отбрана...
И в нищото остава да мълчиш...
Разтваря се у тебе тишината!
Но точно тук невидими лъчи
ще те проникнат чак до същината.
Ще се протегне Бащина ръка
и нова радост ще те обладае!
Сам Бог стои пред твоята врата
живота ти наново да извае!
© Руми Бакърджиева All rights reserved.
