Така ли ще изпратиш вечерта?
Душата ти е свита от тревога,
очите ти издават празнота,
ръцете ти увисват без посока...
Събуваш уморено всеки миг,
изтръгнат от тъгата на сърцето;
в пътеката от счупени мечти
раняват натрошените парчета...
Над вярата ти пада тъмнина!
В надеждата ти чопли стара рана!
Обзема те до дъно мисълта,
че вече няма смисъл от отбрана... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up