11 mar 2007, 18:03

Там

  Poesía
972 0 14
Там, на другия бряг
съм оставила всички предателства.
Там изхвърлих и болката, от която тъмнеят очите.
Там потъвах във мрак,
боледувах от бивше приятелство,
там е тази любов, дето бавно умираше в дните ми.
На отсрещния бряг
е самотно и зъзнещо времето.
Там е винаги мрачно и  мъгли мълчаливо пълзят.
Към отсрещния бряг
разрушените мостове стенат
и тъгуват за стъпки, които по тях да вървят.
Там живее вината
със омразата стара замесена
и за прошка ме моли На Всичките Болки Брега.
Аз поглеждам нататък,
колебливо по моста поемам
и се уча, да прощавам на себе си аз се уча сега.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ружена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...