11 мар. 2007 г., 18:03

Там

969 0 14
Там, на другия бряг
съм оставила всички предателства.
Там изхвърлих и болката, от която тъмнеят очите.
Там потъвах във мрак,
боледувах от бивше приятелство,
там е тази любов, дето бавно умираше в дните ми.
На отсрещния бряг
е самотно и зъзнещо времето.
Там е винаги мрачно и  мъгли мълчаливо пълзят.
Към отсрещния бряг
разрушените мостове стенат
и тъгуват за стъпки, които по тях да вървят.
Там живее вината
със омразата стара замесена
и за прошка ме моли На Всичките Болки Брега.
Аз поглеждам нататък,
колебливо по моста поемам
и се уча, да прощавам на себе си аз се уча сега.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ружена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...