Mar 11, 2007, 6:03 PM

Там

  Poetry
971 0 14
Там, на другия бряг
съм оставила всички предателства.
Там изхвърлих и болката, от която тъмнеят очите.
Там потъвах във мрак,
боледувах от бивше приятелство,
там е тази любов, дето бавно умираше в дните ми.
На отсрещния бряг
е самотно и зъзнещо времето.
Там е винаги мрачно и  мъгли мълчаливо пълзят.
Към отсрещния бряг
разрушените мостове стенат
и тъгуват за стъпки, които по тях да вървят.
Там живее вината
със омразата стара замесена
и за прошка ме моли На Всичките Болки Брега.
Аз поглеждам нататък,
колебливо по моста поемам
и се уча, да прощавам на себе си аз се уча сега.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ружена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....