11.03.2007 г., 18:03

Там

964 0 14
Там, на другия бряг
съм оставила всички предателства.
Там изхвърлих и болката, от която тъмнеят очите.
Там потъвах във мрак,
боледувах от бивше приятелство,
там е тази любов, дето бавно умираше в дните ми.
На отсрещния бряг
е самотно и зъзнещо времето.
Там е винаги мрачно и  мъгли мълчаливо пълзят.
Към отсрещния бряг
разрушените мостове стенат
и тъгуват за стъпки, които по тях да вървят.
Там живее вината
със омразата стара замесена
и за прошка ме моли На Всичките Болки Брега.
Аз поглеждам нататък,
колебливо по моста поемам
и се уча, да прощавам на себе си аз се уча сега.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ружена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...