11.03.2007 г., 18:03

Там

966 0 14
Там, на другия бряг
съм оставила всички предателства.
Там изхвърлих и болката, от която тъмнеят очите.
Там потъвах във мрак,
боледувах от бивше приятелство,
там е тази любов, дето бавно умираше в дните ми.
На отсрещния бряг
е самотно и зъзнещо времето.
Там е винаги мрачно и  мъгли мълчаливо пълзят.
Към отсрещния бряг
разрушените мостове стенат
и тъгуват за стъпки, които по тях да вървят.
Там живее вината
със омразата стара замесена
и за прошка ме моли На Всичките Болки Брега.
Аз поглеждам нататък,
колебливо по моста поемам
и се уча, да прощавам на себе си аз се уча сега.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ружена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...