30 dic 2011, 16:25

Там някъде 

  Poesía » De amor
845 0 10

 

Там някъде, душите ни звънят,

в смеха на любовта ни, още цяла.

Две птици в свободата си кръжат

и път към небесата си чертаят.

 

Там някъде, където планината

обича силно ледения ручей,

сърцето си люлея в шепа вятър

и чакам пролетта да ми се случи.

 

Там някъде, сподавен като вик,

щурец се люби плахо с тишината.

В душата на един  прогледнал стих

изтръгва сетен дъх от светлината.

 

Там някъде,

където няма болка,

се скита любовта ни неживяна

и ускорява пулса на живота,

във който къшей нежност ни остана,       

 

с трошици да засищаме тъгата си.

В по-стръмни дни да стигат и за смисъл.

Там някъде размахваме крилата си,

а тук сме само ехото от писък.

© Бистра Малинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??