Там някъде, душите ни звънят,
в смеха на любовта ни, още цяла.
Две птици в свободата си кръжат
и път към небесата си чертаят.
Там някъде, където планината
обича силно ледения ручей,
сърцето си люлея в шепа вятър
и чакам пролетта да ми се случи.
Там някъде, сподавен като вик,
щурец се люби плахо с тишината.
В душата на един прогледнал стих
изтръгва сетен дъх от светлината. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up