Там някъде
Там някъде, душите ни звънят,
в смеха на любовта ни, още цяла.
Две птици в свободата си кръжат
и път към небесата си чертаят.
Там някъде, където планината
обича силно ледения ручей,
сърцето си люлея в шепа вятър
и чакам пролетта да ми се случи.
Там някъде, сподавен като вик,
щурец се люби плахо с тишината.
В душата на един прогледнал стих
изтръгва сетен дъх от светлината.
Там някъде,
където няма болка,
се скита любовта ни неживяна
и ускорява пулса на живота,
във който къшей нежност ни остана,
с трошици да засищаме тъгата си.
В по-стръмни дни да стигат и за смисъл.
Там някъде размахваме крилата си,
а тук сме само ехото от писък.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бистра Малинова Всички права запазени
