22 abr 2007, 19:09

Танц

  Poesía
726 0 2
 

Вятър разкъсва сърцето,

сълзи раздират небето,

светкавица рисува рая за миг,

гръм... като целувка

                              и после е тихо.


Небето иска да спре своят танц

да се огледа в земята,

а земята жаднее за него,

чакайки своят шанс.


И ето - небето пак тръгна

с посока без път, но със цел,

светкавица нежно земята докосна,

сълзи обсипаха с целувки

             този приказен портрет.


И земята засия отново,

обляна в топла светлина,

а небето се усмихна, готово

да даде от искрата си пак,

да целуне върховете нежни

          на тоз приказен рай.


22.04.2007   09:47

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....