Танц
Вятър разкъсва сърцето,
сълзи раздират небето,
светкавица рисува рая за миг,
гръм... като целувка
и после е тихо.
Небето иска да спре своят танц
да се огледа в земята,
а земята жаднее за него,
чакайки своят шанс.
И ето - небето пак тръгна
с посока без път, но със цел,
светкавица нежно земята докосна,
сълзи обсипаха с целувки
този приказен портрет.
И земята засия отново,
обляна в топла светлина,
а небето се усмихна, готово
да даде от искрата си пак,
да целуне върховете нежни
на тоз приказен рай.
22.04.2007 09:47
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Иванов Всички права запазени
