22 апр. 2007 г., 19:09

Танц

717 0 2
 

Вятър разкъсва сърцето,

сълзи раздират небето,

светкавица рисува рая за миг,

гръм... като целувка

                              и после е тихо.


Небето иска да спре своят танц

да се огледа в земята,

а земята жаднее за него,

чакайки своят шанс.


И ето - небето пак тръгна

с посока без път, но със цел,

светкавица нежно земята докосна,

сълзи обсипаха с целувки

             този приказен портрет.


И земята засия отново,

обляна в топла светлина,

а небето се усмихна, готово

да даде от искрата си пак,

да целуне върховете нежни

          на тоз приказен рай.


22.04.2007   09:47

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...