Apr 22, 2007, 7:09 PM

Танц

  Poetry
722 0 2
 

Вятър разкъсва сърцето,

сълзи раздират небето,

светкавица рисува рая за миг,

гръм... като целувка

                              и после е тихо.


Небето иска да спре своят танц

да се огледа в земята,

а земята жаднее за него,

чакайки своят шанс.


И ето - небето пак тръгна

с посока без път, но със цел,

светкавица нежно земята докосна,

сълзи обсипаха с целувки

             този приказен портрет.


И земята засия отново,

обляна в топла светлина,

а небето се усмихна, готово

да даде от искрата си пак,

да целуне върховете нежни

          на тоз приказен рай.


22.04.2007   09:47

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...