Apr 22, 2007, 7:09 PM

Танц

  Poetry
716 0 2
 

Вятър разкъсва сърцето,

сълзи раздират небето,

светкавица рисува рая за миг,

гръм... като целувка

                              и после е тихо.


Небето иска да спре своят танц

да се огледа в земята,

а земята жаднее за него,

чакайки своят шанс.


И ето - небето пак тръгна

с посока без път, но със цел,

светкавица нежно земята докосна,

сълзи обсипаха с целувки

             този приказен портрет.


И земята засия отново,

обляна в топла светлина,

а небето се усмихна, готово

да даде от искрата си пак,

да целуне върховете нежни

          на тоз приказен рай.


22.04.2007   09:47

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...