26 nov 2010, 20:55

Танц с есента 

  Poesía » De amor
641 0 6

Видях те 
в края на малката уличка - 
стоиш и мълчиш,
пишеш измислени приказки 
на живота по белия лист,
усмихваш се 
и драскаш ли, драскаш, 
с насълзени очи
разхождаш ме 
по душата си морска, 
поет-маринист.
Разпиля се, 
пръсна се слънцето 
по твоите дрехи небрежно,
а ти си щастлив, 
насмъркан с аромата 
на листите есенни.
Изсипа се влюбено в теб 
тишината - 
есента копнежна и нежна,
правихте с нея любов, 
залюля я в ръцете си 
толкова тихо и песенно...


© Валка Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??