Танц с есента
Видях те
в края на малката уличка -
стоиш и мълчиш,
пишеш измислени приказки
на живота по белия лист,
усмихваш се
и драскаш ли, драскаш,
с насълзени очи
разхождаш ме
по душата си морска,
поет-маринист.
Разпиля се,
пръсна се слънцето
по твоите дрехи небрежно,
а ти си щастлив,
насмъркан с аромата
на листите есенни.
Изсипа се влюбено в теб
тишината -
есента копнежна и нежна,
правихте с нея любов,
залюля я в ръцете си
толкова тихо и песенно...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валка Все права защищены
