ТАНЦ
Вятърът от ъгъла пристигна.
Там бил е дълго скрит.
Торбичката шумяща повдигна -
зад олющения зид.
Само нея бе нарочил!
Танцувайки под птичи хор,
тя мъчеше се да прескочи
стената в задния двор.
Ту нежно земята докосваше,
ту изведнъж се отпускаше.
На себе си се ядосваше -
всяка възможност изпускаше.
Когато бе почти успяла
за името и за честта, -
той подмина я с прегръдка вяла
и подгони жълтите листа.
Падна тя, безжизнена остана,
тази мъничка торбичка!
Не отправи ни упрек, ни закана -
към вятъра, със старата привичка....
© Иван Иванов Todos los derechos reservados