8 feb 2014, 21:54

Танц - стихосбирка "Покаяние"

  Poesía
547 0 1

 

 

                                                                 

                                                                             

                                                      ТАНЦ 

                  Вятърът от ъгъла пристигна.
                        Там бил е дълго скрит.
                        Торбичката шумяща повдигна - 
                        зад олющения зид.

                        Само нея бе нарочил!
                        Танцувайки под птичи хор,
                        тя мъчеше се да прескочи 
                        стената в задния двор.

                        Ту нежно земята докосваше,
                        ту изведнъж се отпускаше.
                        На себе си се ядосваше -
                        всяка възможност изпускаше.

                         Когато бе почти успяла
                         за името и за честта, -
                         той подмина я с прегръдка вяла
                         и подгони жълтите листа. 
                 
                         Падна тя, безжизнена остана,
                         тази мъничка торбичка!
                         Не отправи ни упрек, ни закана -
                         към вятъра, със старата привичка....

    

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...