8 февр. 2014 г., 21:54

Танц - стихосбирка "Покаяние"

546 0 1

 

 

                                                                 

                                                                             

                                                      ТАНЦ 

                  Вятърът от ъгъла пристигна.
                        Там бил е дълго скрит.
                        Торбичката шумяща повдигна - 
                        зад олющения зид.

                        Само нея бе нарочил!
                        Танцувайки под птичи хор,
                        тя мъчеше се да прескочи 
                        стената в задния двор.

                        Ту нежно земята докосваше,
                        ту изведнъж се отпускаше.
                        На себе си се ядосваше -
                        всяка възможност изпускаше.

                         Когато бе почти успяла
                         за името и за честта, -
                         той подмина я с прегръдка вяла
                         и подгони жълтите листа. 
                 
                         Падна тя, безжизнена остана,
                         тази мъничка торбичка!
                         Не отправи ни упрек, ни закана -
                         към вятъра, със старата привичка....

    

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...