ТАНЦ 

                  Вятърът от ъгъла пристигна.
                        Там бил е дълго скрит.
                        Торбичката шумяща повдигна - 
                        зад олющения зид.

                        Само нея бе нарочил!
                        Танцувайки под птичи хор,
                        тя мъчеше се да прескочи 
                        стената в задния двор.

                        Ту нежно земята докосваше,
                        ту изведнъж се отпускаше.
                        На себе си се ядосваше -
                        всяка възможност изпускаше.

                         Когато бе почти успяла
                         за името и за честта, -
                         той подмина я с прегръдка вяла
                         и подгони жълтите листа. 
                 
                         Падна тя, безжизнена остана,
                         тази мъничка торбичка!
                         Не отправи ни упрек, ни закана -
                         към вятъра, със старата привичка....