8.02.2014 г., 21:54

Танц - стихосбирка "Покаяние"

545 0 1

 

 

                                                                 

                                                                             

                                                      ТАНЦ 

                  Вятърът от ъгъла пристигна.
                        Там бил е дълго скрит.
                        Торбичката шумяща повдигна - 
                        зад олющения зид.

                        Само нея бе нарочил!
                        Танцувайки под птичи хор,
                        тя мъчеше се да прескочи 
                        стената в задния двор.

                        Ту нежно земята докосваше,
                        ту изведнъж се отпускаше.
                        На себе си се ядосваше -
                        всяка възможност изпускаше.

                         Когато бе почти успяла
                         за името и за честта, -
                         той подмина я с прегръдка вяла
                         и подгони жълтите листа. 
                 
                         Падна тя, безжизнена остана,
                         тази мъничка торбичка!
                         Не отправи ни упрек, ни закана -
                         към вятъра, със старата привичка....

    

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...