Понякога затварям своите очи, за да отплувам с тъмнината,
а тя - посреща моите мечти.
В един безкраен танц със тишината
опитвам да забравя поне миг съдбата си и нейната прожекция.
Отърсвам се от болката и мисълта, че пак съм част от нечия проекция.
...
Тук никой никога не се явява, за да ме отвлича,
за да ме пленява...
Кралицата на суетата е заспала - тя също уморена е да наранява.
...
Не исках, но напуснах този сън красив.
Така е винаги, когато съм щастлива...