Jan 27, 2009, 8:48 AM

Танцът на тишината

  Poetry » Other
674 0 0
 

Понякога затварям своите очи, за да отплувам с тъмнината,

а тя - посреща моите мечти.

В един безкраен танц със тишината

опитвам да забравя поне миг съдбата си и нейната прожекция.

Отърсвам се от болката и мисълта, че пак съм част от нечия проекция.

 ...

Тук никой никога не се явява, за да ме отвлича,

за да ме пленява...

Кралицата на суетата е заспала - тя също уморена е да наранява.

 ...

 

Не исках, но напуснах  този сън красив.

Така е винаги, когато съм щастлива...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иванка Иванка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...