Най-хубавата дума е за мене "татко",
любящ, обичащ свойта дъщеря.
В живота ми дойде, но тъй за кратко,
отгледаме и с ангелите отлетя.
Отиде си, но в мен остави
човечност , вяра и любов!
Отиде си, но моето сърце не ще забрави,
как винаги, да жертваш себе си, ти бе готов!
Отиде си, не се сбогува,
отиде си, остави своето дете!
Да знаеш и до днес за теб тъгува,
да знаеш, ти си винаги в моето сърце!
Ти беше слънцето в небето,
звездите и луната, тате, ти ми подари.
Ти беше въздуха тъй нужен на детето,
но смъртта коварна, знам, че тя ни раздели.
Ще помня вечно твоето добро сърце,
подкрепата и твойто рамо.
Не ще забравя топлината и на твоите ръце,
обичам си те, мили татко, искам да го знаеш само!
© Радост Жабова Todos los derechos reservados
С поети. Права си, че без сърце нищо няма стойност. Колкото и да е изрядно и съвършено, колкото и да отговаря на стандартите за поезия. Аз вярвам, че истинската поезия се пише със сърце, а не с придържане към мъртви правила. В поезията няма граници, както бе казал Джим Морисън, поезията опипва границите на възможното. И търси невъзможното.
Но това е видимо само за свободния ум. Ограниченият ум има нужда от патерици - наредби и понятия, свободният - само от криле...Тук ще срещнеш и от двата вида. Успех.