1 oct 2018, 11:16

Татко

992 0 3

Най-хубавата дума е за мене "татко",

любящ, обичащ свойта дъщеря.

В живота ми дойде, но тъй за кратко,

отгледаме и с ангелите отлетя.

 

Отиде си, но в  мен остави

човечност , вяра и любов!

Отиде си, но моето сърце не ще забрави,

как винаги, да жертваш себе си,  ти бе готов!

 

Отиде си, не се  сбогува, 

отиде си, остави своето дете!

Да знаеш и до днес за теб тъгува,

да знаеш, ти си винаги в моето сърце!

 

Ти беше слънцето в небето,

звездите и луната, тате, ти ми подари.

Ти беше въздуха тъй нужен на детето,

но смъртта коварна, знам, че тя ни раздели.

 

Ще помня вечно твоето добро сърце,

подкрепата и твойто рамо.

Не ще забравя топлината и на твоите  ръце,

обичам си те, мили татко, искам да го знаеш само!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радост Жабова Todos los derechos reservados

Преди 10 години загубих баща си и затова от време на време пиша по нещо за него! Не твърдя, че моите стихове са нещо кой знае какво, но знам, че нещата ми са от сърце, а това е най-важното.

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво е, че си решила да споделиш с други като теб какво чувстваш и преживяваш.
    С поети. Права си, че без сърце нищо няма стойност. Колкото и да е изрядно и съвършено, колкото и да отговаря на стандартите за поезия. Аз вярвам, че истинската поезия се пише със сърце, а не с придържане към мъртви правила. В поезията няма граници, както бе казал Джим Морисън, поезията опипва границите на възможното. И търси невъзможното.
    Но това е видимо само за свободния ум. Ограниченият ум има нужда от патерици - наредби и понятия, свободният - само от криле...Тук ще срещнеш и от двата вида. Успех.
  • Благодаря Ви
  • Здравей,Радост,
    Наистина, когато нещо е от сърце, то струва много и тежи. Хареса ми написаното.Поздрави!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...