1.10.2018 г., 11:16 ч.

Татко 

  Поезия » Свободен стих
717 0 3

Най-хубавата дума е за мене "татко",

любящ, обичащ свойта дъщеря.

В живота ми дойде, но тъй за кратко,

отгледаме и с ангелите отлетя.

 

Отиде си, но в  мен остави

човечност , вяра и любов!

Отиде си, но моето сърце не ще забрави,

как винаги, да жертваш себе си,  ти бе готов!

 

Отиде си, не се  сбогува, 

отиде си, остави своето дете!

Да знаеш и до днес за теб тъгува,

да знаеш, ти си винаги в моето сърце!

 

Ти беше слънцето в небето,

звездите и луната, тате, ти ми подари.

Ти беше въздуха тъй нужен на детето,

но смъртта коварна, знам, че тя ни раздели.

 

Ще помня вечно твоето добро сърце,

подкрепата и твойто рамо.

Не ще забравя топлината и на твоите  ръце,

обичам си те, мили татко, искам да го знаеш само!

© Радост Жабова Всички права запазени

Преди 10 години загубих баща си и затова от време на време пиша по нещо за него! Не твърдя, че моите стихове са нещо кой знае какво, но знам, че нещата ми са от сърце, а това е най-важното.

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво е, че си решила да споделиш с други като теб какво чувстваш и преживяваш.
    С поети. Права си, че без сърце нищо няма стойност. Колкото и да е изрядно и съвършено, колкото и да отговаря на стандартите за поезия. Аз вярвам, че истинската поезия се пише със сърце, а не с придържане към мъртви правила. В поезията няма граници, както бе казал Джим Морисън, поезията опипва границите на възможното. И търси невъзможното.
    Но това е видимо само за свободния ум. Ограниченият ум има нужда от патерици - наредби и понятия, свободният - само от криле...Тук ще срещнеш и от двата вида. Успех.
  • Благодаря Ви
  • Здравей,Радост,
    Наистина, когато нещо е от сърце, то струва много и тежи. Хареса ми написаното.Поздрави!
Предложения
: ??:??