1.10.2018 г., 11:16

Татко

990 0 3

Най-хубавата дума е за мене "татко",

любящ, обичащ свойта дъщеря.

В живота ми дойде, но тъй за кратко,

отгледаме и с ангелите отлетя.

 

Отиде си, но в  мен остави

човечност , вяра и любов!

Отиде си, но моето сърце не ще забрави,

как винаги, да жертваш себе си,  ти бе готов!

 

Отиде си, не се  сбогува, 

отиде си, остави своето дете!

Да знаеш и до днес за теб тъгува,

да знаеш, ти си винаги в моето сърце!

 

Ти беше слънцето в небето,

звездите и луната, тате, ти ми подари.

Ти беше въздуха тъй нужен на детето,

но смъртта коварна, знам, че тя ни раздели.

 

Ще помня вечно твоето добро сърце,

подкрепата и твойто рамо.

Не ще забравя топлината и на твоите  ръце,

обичам си те, мили татко, искам да го знаеш само!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радост Жабова Всички права запазени

Преди 10 години загубих баща си и затова от време на време пиша по нещо за него! Не твърдя, че моите стихове са нещо кой знае какво, но знам, че нещата ми са от сърце, а това е най-важното.

Коментари

Коментари

  • Хубаво е, че си решила да споделиш с други като теб какво чувстваш и преживяваш.
    С поети. Права си, че без сърце нищо няма стойност. Колкото и да е изрядно и съвършено, колкото и да отговаря на стандартите за поезия. Аз вярвам, че истинската поезия се пише със сърце, а не с придържане към мъртви правила. В поезията няма граници, както бе казал Джим Морисън, поезията опипва границите на възможното. И търси невъзможното.
    Но това е видимо само за свободния ум. Ограниченият ум има нужда от патерици - наредби и понятия, свободният - само от криле...Тук ще срещнеш и от двата вида. Успех.
  • Благодаря Ви
  • Здравей,Радост,
    Наистина, когато нещо е от сърце, то струва много и тежи. Хареса ми написаното.Поздрави!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...