1 окт. 2018 г., 11:16

Татко

993 0 3

Най-хубавата дума е за мене "татко",

любящ, обичащ свойта дъщеря.

В живота ми дойде, но тъй за кратко,

отгледаме и с ангелите отлетя.

 

Отиде си, но в  мен остави

човечност , вяра и любов!

Отиде си, но моето сърце не ще забрави,

как винаги, да жертваш себе си,  ти бе готов!

 

Отиде си, не се  сбогува, 

отиде си, остави своето дете!

Да знаеш и до днес за теб тъгува,

да знаеш, ти си винаги в моето сърце!

 

Ти беше слънцето в небето,

звездите и луната, тате, ти ми подари.

Ти беше въздуха тъй нужен на детето,

но смъртта коварна, знам, че тя ни раздели.

 

Ще помня вечно твоето добро сърце,

подкрепата и твойто рамо.

Не ще забравя топлината и на твоите  ръце,

обичам си те, мили татко, искам да го знаеш само!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радост Жабова Все права защищены

Преди 10 години загубих баща си и затова от време на време пиша по нещо за него! Не твърдя, че моите стихове са нещо кой знае какво, но знам, че нещата ми са от сърце, а това е най-важното.

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво е, че си решила да споделиш с други като теб какво чувстваш и преживяваш.
    С поети. Права си, че без сърце нищо няма стойност. Колкото и да е изрядно и съвършено, колкото и да отговаря на стандартите за поезия. Аз вярвам, че истинската поезия се пише със сърце, а не с придържане към мъртви правила. В поезията няма граници, както бе казал Джим Морисън, поезията опипва границите на възможното. И търси невъзможното.
    Но това е видимо само за свободния ум. Ограниченият ум има нужда от патерици - наредби и понятия, свободният - само от криле...Тук ще срещнеш и от двата вида. Успех.
  • Благодаря Ви
  • Здравей,Радост,
    Наистина, когато нещо е от сърце, то струва много и тежи. Хареса ми написаното.Поздрави!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...