Oct 1, 2018, 11:16 AM

Татко

989 0 3

Най-хубавата дума е за мене "татко",

любящ, обичащ свойта дъщеря.

В живота ми дойде, но тъй за кратко,

отгледаме и с ангелите отлетя.

 

Отиде си, но в  мен остави

човечност , вяра и любов!

Отиде си, но моето сърце не ще забрави,

как винаги, да жертваш себе си,  ти бе готов!

 

Отиде си, не се  сбогува, 

отиде си, остави своето дете!

Да знаеш и до днес за теб тъгува,

да знаеш, ти си винаги в моето сърце!

 

Ти беше слънцето в небето,

звездите и луната, тате, ти ми подари.

Ти беше въздуха тъй нужен на детето,

но смъртта коварна, знам, че тя ни раздели.

 

Ще помня вечно твоето добро сърце,

подкрепата и твойто рамо.

Не ще забравя топлината и на твоите  ръце,

обичам си те, мили татко, искам да го знаеш само!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радост Жабова All rights reserved.

Преди 10 години загубих баща си и затова от време на време пиша по нещо за него! Не твърдя, че моите стихове са нещо кой знае какво, но знам, че нещата ми са от сърце, а това е най-важното.

Comments

Comments

  • Хубаво е, че си решила да споделиш с други като теб какво чувстваш и преживяваш.
    С поети. Права си, че без сърце нищо няма стойност. Колкото и да е изрядно и съвършено, колкото и да отговаря на стандартите за поезия. Аз вярвам, че истинската поезия се пише със сърце, а не с придържане към мъртви правила. В поезията няма граници, както бе казал Джим Морисън, поезията опипва границите на възможното. И търси невъзможното.
    Но това е видимо само за свободния ум. Ограниченият ум има нужда от патерици - наредби и понятия, свободният - само от криле...Тук ще срещнеш и от двата вида. Успех.
  • Благодаря Ви
  • Здравей,Радост,
    Наистина, когато нещо е от сърце, то струва много и тежи. Хареса ми написаното.Поздрави!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...