22 sept 2020, 2:44  

Тази есен

  Poesía
528 3 10

Тази есен пристъпя на пръсти в дома ни притихнал,

като лятна шамия загръща лица потъмнели.

Жарко  слънце прижуря в тила, с жегата непривикнал,

нощен злак милостиво охлажда тела отмалели.

 

Утринта се пробужда, оцъклено гледа небето,

овдовяло без топлия лъч на ранило светило.

Часовете прииждат от бент пълноводен. Девето

е поред и окъпано в багри, станува пъстрило.

 

Аромати превземат докрай обоняние жадно

за гуляй изобилен в овощния рай неизброден.

Лековити тревици упойващо дъхат, отрадно

затуптява сърцето, стаило любов самородна. 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светличка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...