22 sept 2020, 2:44  

Тази есен

  Poesía
527 3 10

Тази есен пристъпя на пръсти в дома ни притихнал,

като лятна шамия загръща лица потъмнели.

Жарко  слънце прижуря в тила, с жегата непривикнал,

нощен злак милостиво охлажда тела отмалели.

 

Утринта се пробужда, оцъклено гледа небето,

овдовяло без топлия лъч на ранило светило.

Часовете прииждат от бент пълноводен. Девето

е поред и окъпано в багри, станува пъстрило.

 

Аромати превземат докрай обоняние жадно

за гуляй изобилен в овощния рай неизброден.

Лековити тревици упойващо дъхат, отрадно

затуптява сърцето, стаило любов самородна. 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светличка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...