22 sept 2020, 2:44  

Тази есен

  Poesía
526 3 10

Тази есен пристъпя на пръсти в дома ни притихнал,

като лятна шамия загръща лица потъмнели.

Жарко  слънце прижуря в тила, с жегата непривикнал,

нощен злак милостиво охлажда тела отмалели.

 

Утринта се пробужда, оцъклено гледа небето,

овдовяло без топлия лъч на ранило светило.

Часовете прииждат от бент пълноводен. Девето

е поред и окъпано в багри, станува пъстрило.

 

Аромати превземат докрай обоняние жадно

за гуляй изобилен в овощния рай неизброден.

Лековити тревици упойващо дъхат, отрадно

затуптява сърцето, стаило любов самородна. 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светличка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...