Тази есен пристъпя на пръсти в дома ни притихнал,
като лятна шамия загръща лица потъмнели.
Жарко слънце прижуря в тила, с жегата непривикнал,
нощен злак милостиво охлажда тела отмалели.
Утринта се пробужда, оцъклено гледа небето,
овдовяло без топлия лъч на ранило светило.
Часовете прииждат от бент пълноводен. Девето
е поред и окъпано в багри, станува пъстрило.
Аромати превземат докрай обоняние жадно
за гуляй изобилен в овощния рай неизброден.
Лековити тревици упойващо дъхат, отрадно
затуптява сърцето, стаило любов самородна.