Тази есен пристъпя на пръсти в дома ни притихнал,
като лятна шамия загръща лица потъмнели.
Жарко слънце прижуря в тила, с жегата непривикнал,
нощен злак милостиво охлажда тела отмалели.
Утринта се пробужда, оцъклено гледа небето,
овдовяло без топлия лъч на ранило светило.
Часовете прииждат от бент пълноводен. Девето
е поред и окъпано в багри, станува пъстрило.
Аромати превземат докрай обоняние жадно
за гуляй изобилен в овощния рай неизброден.
Лековити тревици упойващо дъхат, отрадно
затуптява сърцето, стаило любов самородна.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up