ekstasis (Михаил Цветански) ekstasis (Михаил Цветански)
13 589
15 jun 2012, 9:28

Тази ласка

1K 0 14

Тази ласка за теб е родена,
нейде там във сърцето ми мъжко,
тя е  дъх на мечта споделена
и  лекува със нежност задръжки...

Щом докосне у теб самотата
със невидими ероси чудни,
ще крещи от любов тишината
и заспалите чувства ще буди...

Ако стигне те нейният устрем
и усетиш как лудо си искана,
ще плодиш красотата си с устни
като пролет, отново  разлистена...


Приеми  я - и с  теб нека литне,
тя е женското твое причастие -
кръст от слети тела и молитва,
дето сбъдва безумното щастие...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0