Тази ласка
Тази ласка за теб е родена,
нейде там във сърцето ми мъжко,
тя е дъх на мечта споделена
и лекува със нежност задръжки...
Щом докосне у теб самотата
със невидими ероси чудни,
ще крещи от любов тишината
и заспалите чувства ще буди...
Ако стигне те нейният устрем
и усетиш как лудо си искана,
ще плодиш красотата си с устни
като пролет, отново разлистена...
Приеми я - и с теб нека литне,
тя е женското твое причастие -
кръст от слети тела и молитва,
дето сбъдва безумното щастие...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
