24 jun 2011, 0:16  

Тази лудост

1.6K 0 22

Наш'та лудост –

от шепа пясъчни истини,

заприличва съвсем на нормална.

Тя роди натежали,

недописани стихове -

преболели почти до баналност.

 

Тази лудост е прилив.

Бент пред отприщване...

Не понася стени. Полудява.

Тя не пита защо.

Тя понася отричане.

Непростима е. Но пък прощава.

 

Тази лудост – от нея,

само двама лудуваме -

в боледуване, чак до забрава.

Не защото сме луди.

Не защото си струва.

А защото от Бог ни се дава!

 

 

21.06.2011

Julie

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юлия Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...