Jun 24, 2011, 12:16 AM  

Тази лудост

  Poetry » Love
1.6K 0 22

Наш'та лудост –

от шепа пясъчни истини,

заприличва съвсем на нормална.

Тя роди натежали,

недописани стихове -

преболели почти до баналност.

 

Тази лудост е прилив.

Бент пред отприщване...

Не понася стени. Полудява.

Тя не пита защо.

Тя понася отричане.

Непростима е. Но пък прощава.

 

Тази лудост – от нея,

само двама лудуваме -

в боледуване, чак до забрава.

Не защото сме луди.

Не защото си струва.

А защото от Бог ни се дава!

 

 

21.06.2011

Julie

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юлия Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....