24.06.2011 г., 0:16  

Тази лудост

1.6K 0 22

Наш'та лудост –

от шепа пясъчни истини,

заприличва съвсем на нормална.

Тя роди натежали,

недописани стихове -

преболели почти до баналност.

 

Тази лудост е прилив.

Бент пред отприщване...

Не понася стени. Полудява.

Тя не пита защо.

Тя понася отричане.

Непростима е. Но пък прощава.

 

Тази лудост – от нея,

само двама лудуваме -

в боледуване, чак до забрава.

Не защото сме луди.

Не защото си струва.

А защото от Бог ни се дава!

 

 

21.06.2011

Julie

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлия Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...