24.06.2011 г., 0:16  

Тази лудост

1.6K 0 22

Наш'та лудост –

от шепа пясъчни истини,

заприличва съвсем на нормална.

Тя роди натежали,

недописани стихове -

преболели почти до баналност.

 

Тази лудост е прилив.

Бент пред отприщване...

Не понася стени. Полудява.

Тя не пита защо.

Тя понася отричане.

Непростима е. Но пък прощава.

 

Тази лудост – от нея,

само двама лудуваме -

в боледуване, чак до забрава.

Не защото сме луди.

Не защото си струва.

А защото от Бог ни се дава!

 

 

21.06.2011

Julie

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлия Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...