Тази нощ,
мразех душата си,горяща..
Как така намразих себе си?
Звездите ме гледаха,
тъгуваха за мен,а аз им се изсмях.
Небето не искаше да ме приеме.
Тази нощ,коя бях?
Бях ли себе си или роди се другата,
която в мен е дремела?
Душата ми гореше и крещеше
а аз я гледах отстрани
безучастна и някак чужда.
Не съм ли аз душата си,
и не крещях ли аз?
Защо във тази нощ
игубих толкова много?
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados