Mar 11, 2006, 9:58 PM

Тази нощ

  Poetry
774 0 5

Тази нощ,
мразех душата си,горяща..
Как така намразих себе си?
Звездите ме гледаха,
тъгуваха за мен,а аз им се изсмях.
Небето не искаше да ме приеме.
Тази нощ,коя бях?
Бях ли себе си или роди се другата,
която в мен е дремела?
Душата ми гореше и крещеше
а аз я гледах отстрани
безучастна и някак чужда.
Не съм ли аз душата си,
и не крещях ли аз?
Защо във тази нощ
игубих толкова много?






Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Искрена си,да, и това е хубавото в стиха ти. Пиши, Джейн, ако можеш мисли за формата, но не се оставяй тя да те води, защото ще изгубиш искреността си!
  • Толкова мога.Това е което успях,да бъда поне искрена...
  • браво!Адмирации...
  • Да така е и не само това ,а много мои неща.
    Разбирам че е така,бих искала наистина всичко
    да си прегледам.А на теб ти благодаря много!
  • Това е ,че надежда винаги има,колкото и да е трудна ноща

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...