11 мар. 2006 г., 21:58

Тази нощ

778 0 5

Тази нощ,
мразех душата си,горяща..
Как така намразих себе си?
Звездите ме гледаха,
тъгуваха за мен,а аз им се изсмях.
Небето не искаше да ме приеме.
Тази нощ,коя бях?
Бях ли себе си или роди се другата,
която в мен е дремела?
Душата ми гореше и крещеше
а аз я гледах отстрани
безучастна и някак чужда.
Не съм ли аз душата си,
и не крещях ли аз?
Защо във тази нощ
игубих толкова много?






Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Искрена си,да, и това е хубавото в стиха ти. Пиши, Джейн, ако можеш мисли за формата, но не се оставяй тя да те води, защото ще изгубиш искреността си!
  • Толкова мога.Това е което успях,да бъда поне искрена...
  • браво!Адмирации...
  • Да така е и не само това ,а много мои неща.
    Разбирам че е така,бих искала наистина всичко
    да си прегледам.А на теб ти благодаря много!
  • Това е ,че надежда винаги има,колкото и да е трудна ноща

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...