11 мар. 2006 г., 21:58

Тази нощ

Поэзия

779 0 5

Тази нощ,
мразех душата си,горяща..
Как така намразих себе си?
Звездите ме гледаха,
тъгуваха за мен,а аз им се изсмях.
Небето не искаше да ме приеме.
Тази нощ,коя бях?
Бях ли себе си или роди се другата,
която в мен е дремела?
Душата ми гореше и крещеше
а аз я гледах отстрани
безучастна и някак чужда.
Не съм ли аз душата си,
и не крещях ли аз?
Защо във тази нощ
игубих толкова много?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Dimi (Дими Фильова)

Искрена си,да, и това е хубавото в стиха ти. Пиши, Джейн, ако можеш мисли за формата, но не се оставяй тя да те води, защото ще изгубиш искреността си!

2006-03-12T10:11:50+02:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Толкова мога.Това е което успях,да бъда поне искрена...

2006-03-12T07:10:56+02:00
bloody_angel (Владислава Генова)

браво!Адмирации...

2006-03-11T23:18:21+02:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Да така е и не само това ,а много мои неща.
Разбирам че е така,бих искала наистина всичко
да си прегледам.А на теб ти благодаря много!

2006-03-11T22:55:10+02:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Това е ,че надежда винаги има,колкото и да е трудна ноща

2006-03-11T22:44:37+02:00