19 may 2008, 11:18

Тази нощ

949 0 24
Като струна
на тънка извивка
е луната,
изникнала в бяло.
Полунощ е.
Тихата музика
на звездите
ме гали,
но вяло.
Струнно-звездно небе
ме гадае
изпод пръсти
на ноти заглъхнали,
неувяхващо чувство
в сърцето ридае
с пеперудени-тръпнещи сълзи.
Тази нощ
в своите длани
е свила
на душата ми
светлия залък,
и прехлъцваща в ритъм
е скрила
онзи звездно-сияен зачатък.
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....