May 19, 2008, 11:18 AM

Тази нощ

  Poetry » Love
946 0 24
Като струна
на тънка извивка
е луната,
изникнала в бяло.
Полунощ е.
Тихата музика
на звездите
ме гали,
но вяло.
Струнно-звездно небе
ме гадае
изпод пръсти
на ноти заглъхнали,
неувяхващо чувство
в сърцето ридае
с пеперудени-тръпнещи сълзи.
Тази нощ
в своите длани
е свила
на душата ми
светлия залък,
и прехлъцваща в ритъм
е скрила
онзи звездно-сияен зачатък.
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...