Тази нощ
на тънка извивка
е луната,
изникнала в бяло.
Полунощ е.
Тихата музика
на звездите
ме гали,
но вяло.
Струнно-звездно небе
ме гадае
изпод пръсти
на ноти заглъхнали,
неувяхващо чувство
в сърцето ридае
с пеперудени-тръпнещи сълзи.
Тази нощ
в своите длани
е свила
на душата ми
светлия залък,
и прехлъцваща в ритъм
е скрила
онзи звездно-сияен зачатък.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени