19.05.2008 г., 11:18

Тази нощ

948 0 24
Като струна
на тънка извивка
е луната,
изникнала в бяло.
Полунощ е.
Тихата музика
на звездите
ме гали,
но вяло.
Струнно-звездно небе
ме гадае
изпод пръсти
на ноти заглъхнали,
неувяхващо чувство
в сърцето ридае
с пеперудени-тръпнещи сълзи.
Тази нощ
в своите длани
е свила
на душата ми
светлия залък,
и прехлъцваща в ритъм
е скрила
онзи звездно-сияен зачатък.
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...