Тази вечер ще бъда щастлива
Ти си мойто желязно момче –
обелиск огнедишащ сред мрака.
Златнорунни надежди ковеш –
фойерверки, маркиращи зрака.
Тази вечер ще бъда щастлива –
искам толкова малко сега...
Глътка слънце, вода да съм жива,
просто пак да съм тази жена,
дето твойта пустиня преброжда
и намира оазис в нощта,
дето тихо в съня ти дохожда ...