Тази вечер ще бъда щастлива
Тази вечер ще бъда щастлива
Ти си мойто желязно момче –
обелиск огнедишащ сред мрака.
Златнорунни надежди ковеш –
фойерверки, маркиращи зрака.
Тази вечер ще бъда щастлива –
искам толкова малко сега...
Глътка слънце, вода да съм жива,
просто пак да съм тази жена,
дето твойта пустиня преброжда
и намира оазис в нощта,
дето тихо в съня ти дохожда
и орисва го с майска роса,
дето кротки светулки превръща
в жаден пламък, щуреещ в кръвта,
дето всяка омраза прекършва
и възражда с финес любовта.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Плами Todos los derechos reservados
